Micah 7

Пророчески плач и надежда за спасение

1 ^a Горко ми!
Защото съм като последно бране на летни плодове,
като баберки след гроздобер;
няма грозд за ядене,
нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.
2 ^b Благочестивият се изгуби от страната
и няма нито един праведник между хората;
всички те причакват за кръв,
ловят всеки брат си с примка.
3 ^c Двете им ръце се простират към злото,
за да го вършат прилежно;
първенецът явява желанието си и съдията,
срещу подарък, се съгласява,
и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си;
така те заедно тъкат работата.
4 ^d Най-добрият между тях е като трън,
най-праведният е по-бодлив от трънен плет;
денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана;
сега ще изпаднат в недоумение.
5 ^e Не се доверявайте на другар,
не уповавайте на близък приятел;
пази вратата на устата си
от лежащата в обятията ти;
6 ^f защото син презира баща,
дъщеря се повдига против майка си,
снаха – против свекърва си,
неприятели на човека са домашните му.
7 ^g Но аз ще погледна към Господа ,
ще чакам Бога на спасението си;
Бог мой ще ме послуша.
8 ^h Не злорадствай заради мене, неприятелко моя;
ако падна, ще стана;
ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 ⁱ Ще нося гнева на Господа ,
защото съгреших пред Него,
докато отсъди делото ми
и извърши съд над мене,
като ме изведе на светло;
тогава ще видя правдата Му.
10 ^j Тогава и неприятелката ми ще я види
и срам ще покрие онази, която ми каза:
Къде е Господ , твоят Бог?
Очите ми ще я видят;
сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
11 ^k Иде ден, когато стените ти ще бъдат съградени!
В същия ден постановеното ще се махне надалеч.
12 ^l В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия
и от египетските градове,
и от Египет до Ефрат,
от море до море и от планина до планина.
13 ^m При все това земята ще запустее
поради жителите си,
поради плода на делата им.
14 ⁿ Паси народа Си с жезъла Си,
стадото, Твоето наследство,
което живее уединено в гората сред Кармил;
нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни.
15 ^o Ще му покажа чудесни неща,
както беше в дните на излизането ти от Египетската земя.
16 Народите, като видят това, ще се засрамят
за всичката си сила;
ще сложат ръка на уста,
ушите им ще оглушеят.
17 ^p Ще лижат пръстта като змии,
като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си;
ще идват със страх при Господа , нашия Бог,
и ще се уплашат поради Тебе.
18 ^q Кой е Бог като Тебе,
Който прощава беззаконие
и не се взира в престъплението
на останалите от наследството Си?
Не държи гнева Си винаги,
защото Му е угодно да показва милост.
19 ^r Отново Той ще се смили над нас,
ще стъпче беззаконията ни;
и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
Ще покажеш вярност към Яков
и милост към Авраам,
както си се клел на бащите ни в древните дни.